Църквата „Св. Йоан Рилски“ на Куриловския манастир е единствената оцеляла сграда от средновековния манастирски ансамбъл посветен на св. Йоан Рилски, по предание основан през Х век. Съхранената църква датира от края на XVI век и е разположена в комплекс от късно строени манастирски жилищни и стопански сгради, част от които принадлежат на психиатричната клиника, основана през 30-те години на ХХ век.
Църковната сграда е еднокорабна, едноапсидна, с два притвора. Първият строителен етап датира от 1593 г., което е известно от ктиторския надпис над вратата на вътрешната стена на наоса. Поетапното разслояване и реставрация на стенописите върху източната стена на екзонареткса през 2021 и 2022 г. от екип на ЦРХЦ (с ръководител А. Икономова) разкри под стенописите от 1849 г. живописен слой от XVII век, почти напълно съхранен в два регистъра. Наличието и стиловите особености на тези ранни стенописи върху външната западна стена на вътрешния притвор показва, че неговото изграждане е станало или едновременно с наоса в края на XVI, или най-късно през първата половина на XVII век. За уточняването на тази по-ранна датировка на вътрешния притвор и съответно – броя на строителните етапи, ще допринесе допълнителното проучване във връзка с няколко сондажа на стенописния слой от 1596 г. върху източната му стена, особено при връзката между източната и южната стени. Към момента е сигурно, че през ХIХ век (преди 1849 г.) е пристроен само екзонартексът, а останалата част на сградата датира от два века по-рано. Строителите на църквата са неизвестни.
Църквата е забележителна със своите стенописи – разкрити са пет живописни слоя от различни изписвания, датиращи от края на XVI до средата на ХIХ век, които ярко демонстрират промените, настъпили през този период в църковното изкуство в България и на Балканите.
Църквата има и ценен „писан“ иконостас, изработен в комбинирани техники на дърворезба и живопис от самоковския зограф Костадин Вальов през 1830 г., като в него са хармонично вградени елементи от по-стара олтарна преграда, датираща вероятно от XVII или ранния XVIII век. Старите елементи са апостолският ред, дърворезбата върху лозницата и кръжилото над царските двери. От К. Вальов са нарисувани петте царски икони, седемте икони по цокълните табли, кръглите медальони в пророческия ред и изображенията по царските двери, венчилката и кръжилото над входа за протезиса.
