Започвам това „писание“, провокирана от един млад колега, който каза, че ще е полезно за студентите да научат конкретни неща за реставрацията на последния ми обект. Замислих се – какво ще научат от това, че ще знаят, че сме използвали Х% разтвор на У-материал – нищо. Няма да научат нищо! Защото най-важното не е в материалите и процентите, а в отношението, в мярката, в усета. А те се придобиват с практиката.
Всичко е в практиката!
В непрекъснатото натрупване на опит от непосредствения досег със стената. И то не може да се обясни. То си иска своето време на узряване и проникване. Преди години, още в началото на моя стаж, колежката ми Боряна Дживджанова казваше: „Когато влизам в нов обект, аз го виждам, виждам как трябва да изглежда при завършване“. Тогава, въпреки всичкото ми уважение, което имах, си мислех, че това са само приказки. Сега, след много обекти, срещи, размисли, знам, че е така. Това знание не идва изведнъж.
Всеки ден, ден след ден, стъпка след стъпка, обект след обект.
С времето се научаваш, че всеки път всичко е различно! Колкото и да са подобни проблемите, никога не се повтарят! И това е чудесно! Винаги откриваш нещо ново. Основните принципи, правила, които знаеш са само основата, от която се тръгва, за да се намери вярното решение за конкретния случай. Рецепти, разтвори, готови материали, това е само началото – необходими са проби на място, за да избереш подходящото за случая. Защото всяка стена реагира различно, всеки тон „пие“ различно, по различен начин се почиства. Вярно е, че непрекъснато излизат нови материали и технологии. И е примамливо да се изпробва нещо ново, но това трябва винаги да се прави много внимателно. Какво по-хубаво от материали, доказали качествата си в последните 40-45 години. Но трябва да се мисли, да се наблюдава, да се сравнява и преценява.
Едно е да знаеш нещо на теория, друго – да умееш да изпълниш всяка операция точно, прецизно. Трябва да можеш всичко, да пробваш всичко. Няма маловажни, дребни неща! Няма второстепенни операции! Абсурдно е да кажеш „Аз не правя това или онова“! Ако искаш добър резултат, трябва да се научиш да се справяш с всички дейности – от най-простите до най-сложните, от най-скучните, досадните, до най-интересните. Необходимо е търпение и упорство и всичко се постига. Всеки детайл има значение и трябва да мине през ума и ръцете ти. Като мислиш винаги за цялото, за крайната цел, трябва да се научиш да „намираш“ мястото на всеки елемент. Да бъде максимално изявен, но да остава свързан, част от ансамбъла.
Веднъж един познат ми каза „Обясни на колежката си как да прави ретуша“. Как се обяснява ретуш – целите, материалите – добре, но всеки вижда различно, всяка ръка „пипа“ различно. Всеки има свой подход. Усетът, мярката, вкусът не се обясняват. Те се чувстват и се развиват постепенно.
Лошото сега е, че младите рядко имат възможност да упражняват знанията си всекидневно. И как ще се развиват и усъвършенстват? Как ще натрупват опит? Къде и от кого ще се научат?!
Когато във втори курс професор Григоров, тогава още асистент, ни водеше заниманията по живопис, имаше любима фраза: „В живописта трябва хем да го има, хем да го няма“. В много по-висока степен това важи при реставрацията. Всяка намеса трябва да е така осъществена, че хем да я има, хем да я няма… Основното е уважението към оригинала! Това значи, да е направено необходимото, но така, че да остане незабележимо. Затова изразът „художникът – почти вълшебник“, с пълна сила се отнася и за реставраторите, не толкова защото правят чудеса, а защото най-хубавата оценка за работата им, е намесите да останат „невидими“ за „неспециалистите“.
А това изобщо не е лесно.
Но когато работиш с любов и удоволствие – получава се!
Може би това е най-важното.
Аблена Мазакова, Магистър по Реставрация